НАВЀТЛИВ

НАВЀТЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Наветен. И безумно постоянствуват на злите си и наветливи помишления, които им служат, за да покриват безчинията. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 47-48. Лукавите и наветливи духове не могат никога да сполучат онуй, което най-много желаят. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 41.

Списък на думите по буква