НАВЕТРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЀТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. За склон — който е откъм посоката, от която духа преобладаващият вятър. Противоп. подветрен. По западното крайбрежие най-дъждовното време е лятото, когато духат югозападните мусони, а по източното крайбрежие, обратно — през зимата, когато духат североизточните мусони. Тези разлики се дължат на обстоятелството, че през лятото западните склонове са наветрени, а през зимата — подветрени. Хр. Тилев, Ф, 30. Когато нахлуващият морски въздух срещне на пътя си планина, той започва да се издига по наветрения ѝ склон. Във връзка с това на определена височина по този склон се образуват облаци и падат валежи. Геогр. VIII кл 1965, 41.

2. Мор. За борд на плавателен съд — който е откъм посоката, от която духа вятърът по време на движението; надветрен. Противоп. подветрен.