НАВЕЧЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ВЕЧЕР нареч. Диал. 1. Надвечер, привечер. Кога на утро, пред изгряването на слънцето, на изток на горизонта има препречен облак или малко поне облаче, ако последното е темноцърно, казват, щело през той ден да дъжди;.. Съще и навечер, ако слънцето зайде в църн или цървен облак. СбНУКШ, 206. Навечер, кога ке дойдело време за легвене, ке си го завияла мъжа си во постелята, да си спият. СбКШ, 91. Като е било навечер, /тогай си седна Мехмеда/ люта ракия да пие, / мома Мария да служи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 411.

2. Утре вечер, на следващата вечер. Когато се разделиха и Златан отстъпи, лелята извика след него: — Довечера не идвай. И навечер. Доде си е тук вуйчо ти... Ил. Волен, БХ, 25.