НАВЕЧЕРИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЕЧЀРИЕ, мн. няма, ср. Обикн. членувано след предл. в и в съчет. с предл. на.1. Вечерта преди определен ден. Лина му [на Джони] предложи да прекарат заедно в навечерието на рождения ѝ ден. М. Грубешлиева, ПП, 262. В навечерието на заминаването плаках здравата, мокрих със сълзи възглавницата, додето заспя. А. Каралийчев, С, 293. В навечерието на Първи май стачниците си устроиха импровизирано събрание. Ал. Бабек, МЕ, 271.

2. Времето, периодът непосредствено преди някакво събитие. В навечерието на Оборищенското народно събрание приготовленията за въстанието в Копривщица ставали все по-големи и вече не могли да останат в тайна от чорбаджиите. П. Теофилов, К, 32. Ако решиш да тръгнеш с мене — Америка ще бъде наша!.. Така говореше бай Ми‑

хал на Бенко в навечерието на тяхната раздяла. Ал. Бабек, МЕ, 79. Имаше,.. един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война, и който възкръсна не — а можа да изпита удивлението на един възкръснал при вида на освободена България. Ив. Вазов, Съч. X, 95. А ако сичко това е така, тогава общият мир в Европа трябва да е в навечерието си и войната да чука вече вратите на Босфора. НБ, 1876, бр. 12, 45.