НАВЕЩА̀ВАМ

НАВЕЩА̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); навестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Навестявам, посещавам. Той избягваше да среща брата си и не отиваше в кръчмата му. Иваница престана да навещава Станка. Елин Пелин, Съч. III, 151. Лафито разказва, че у североамериканските индийци мъжът навещава жената си само скришом. Знан., 1875, бр. 19, 293. навещавам се, навестя се страд.

Списък на думите по буква