НАВЀЯН

НАВЀЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от навея като прил. 1. За сняг, листа и под. — който е донесен и струпан някъде в голямо количество от вятър; навян, навят. Стените на палата бяха направени от навеян сняг, а буйните ветрове бяха изрязали прозорците и вратите. Св. Минков, СЦ (превод), 61. По едно време усетих, че краката ми, вкоченени от студ, затрепераха и аз се отпуснах в дъното на окопа върху навеяната пряспа. Ив. Мартинов, ПМ, 126. Виждаха се само войници, които се нареждаха край стените и царски ратаи да подмитат в пропастта на реката навеяните жълти листа. Ст. Загорчинов, ДП, 491.

2. За място — което е покрито, засипано със сняг. Младежът онемя от изненада, / когато пред навеяния праг / се появи една девойка млада/ с коси и мигли сребърни от сняг. Бл. Димитрова, Л, 157. Кой можеше да помисли, че някой ще се накани да тръгне през дълбокия сняг из навеяните пътища? К. Калчев, ЖП, 266. В друго време на годината — кога весела, шумна, кога буйна, мътна, сърдита, но все жива, все бъбрива,.. пълни [реката] долината със своя шум; а сега тя се влачи сънлива, намръщена, на много места съвсем навеяна и провираща се тук-там изпод дебели снежни соспи. Н. Попфилипов, РЛ, 97.

3. Прен. За мисъл, настроение и под. — който възниква случайно, непредвидено. Събирали се там, за да си обясняват в "непринуден разговор" "събитията в партията",.., "така щото мненията, които ще изказват по партийните въпроси в организацията и печата, да не бъдат само навеяни мисли, а взаимно обсъдени". Г. Георгиев, Избр. пр, 354.

Списък на думите по буква