НАВЗИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЗЍРАМ СЕ, -аш се, несв.; навзра̀ се, навзрѐш се, мин. св. навзря̀х се, прич. мин. св. деят. навзря̀л се, -а се, -о се, мн. навзрѐли се, св. непрех. Диал. Взирам се, назирам се (Н. Геров, РБЯ).

НАВЗЍРА МИ СЕ несв.; навзрѐ ми се св. непрех. Диал. Вижда ми се, струва ми се. — Нещо ако ти се навзре, че не му вървиш по гайдата, ще дигне кърпел, та на място ще те остави. Кр. Григоров, ПЧ, 95.