НАВИГАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВИГА̀ТОР м. 1. Специалист в областта на навигацията (в 1 знач.). Дълбоко съжалявам, че станах навигатор.. В морското училище живяхме с романтиката на далечното плаване. Н. Антонов, ВОМ, 171. Под неговите платна [на кораба] всяка година си дават среща две поколения — рутинирани "морски вълци" и съвсем младичките курсанти от морските училища, бъдещи капитани и навигатори. П, 1979, бр.

27, 13. Според въздушните навигатори опитът да бъде представено появяването на самолета.. като "случайно" са напълно неприемливи. РД, 1950, бр. 104, 4. Не само Луната, цялата Слънчева система имаше нужда от пилоти, астронавти, навигатори — те бяха все още малко. К, 1963, кн. 9, 15.

2. Разш. Мореплавател. — Мон ами — каза веднъж старикът на Сираков. — Вие сте практикант, практикантът смята, че прави екскурзия по море, и още не е навигатор със свое схващане за дълг. Н. Антонов, ВОМ, 178.

3. Спорт. Помощник на водача на спортен автомобил и под., който определя маршрута на движение. Минавате с безопасна скорост през Своге, Лакатник, нека двигателят си почине, че до Миланово нагоре ще ви трябват и резервни коне под капака.. Ако хронометърът на вашия навигатор показва добро време, значи ще бъдете спокоен в майсторското управление. Пог., 1987, бр. 20, 12.

— От лат. navigator 'мореплавател'.