НАВИКНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЍКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); навѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Навиквам1; свиквам, привиквам. Който .., опитомя нравите си и навикнува на добри обичаи и добри дела, той ся казува цивилизован, политичен и благонравен. П. Р. Славейков, ПЧ, 26. Може да им даваме, щото желаят,.., за добрите работи, щото са [децата] направили: от там те навикнуват да вярват, че щото желаят не е дадено, а са пада на почетните работи. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 15. Человек, който навикнува да зема на заем, почнува да ся предава в ръцете на другите. А. Цанов, Напр., 33.