НАВИЛЧОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВИЛЧО̀СВАМ, -аш, несв.; навилчо̀сам, -аш, св., прех. Диал. Навилчам; навильосвам. Не зелени откоси, които могат да пластят и навилчосват, а с трясък от балкана се къртеха канари. Ст. Даскалов, ЕС, 256. навилчосвам се, навилчосам се страд.