НАВИЛЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЍЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Количество сено, което може да се вдигне на един път с вила; навилняк. — И тато започва с вилата да хвърля големи навиляци, като обикаля наоколо и продължава да загриба ту от един, ту от други куп. Т. Влайков, Пр I, 288. — Ех, попе, попе, да знаеш всичко! — помисли си той с едно тържествуващо негодувание и мощно се обтегна по гръб върху един навиляк прясна зелена трева. Елин Пелин, Съч. I, 127.

— Друга (диал.) форма: навѝлек.