НАВЍРАМ

НАВЍРАМ1, -аш, несв.; навра̀, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. навря̀л, ‑а, ‑о, мн. наврѐли, прич. мин. страд. навря̀н, ‑а, -о, мн. наврѐни, св., прех. 1. Слагам с натиск, с известно усилие нещо в друго нещо или между други неща; пъхвам, напъхвам, намушквам, намушвам, въвирам, втиквам, натиквам1, завирам1, набутвам. То [момчето] влизаше в дълбокия подмол, потъваше под водата като водолаз, разбутваше корените, навираше десницата си в дупките и гонеше рибата към сака. А. Каралийчев, СР, 29. Медко се уплаши да изтича до оттатъшния гъстак, затуй кривна към брега, скочи във вира и навря главата си под коренищата и сухата папрат, виснала от брега. Х. Русев, ПЗ, 90. Той откачаше торбичката от шията си, навираше дългите си пръсти в нея, нареждаше красивите раковини по земята. Гр. Угаров, ПСЗ, 289. // Прокарвам нещо да мине през друго нещо; напъхвам, провирам, промушвам. Тя [мама] беше принесла дрехите и както си седях в леглото, току взе да навира чистата ми риза през главата. Ст. Даскалов, БП, 28. ● Обр. Това ще да е било,.. грозна диктатура, тъй като не може да се мисли, че народното множество само̀ ще си навре шията в хомота. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 2, 37.

2. Доближавам нещо непосредствено до друго нещо; напъхвам, пъхвам, втиквам, завирам1, въвирам, натиквам1. Всяка вечер Русин притичваше.. и се вмъкваше в малката стаичка.. дето премаляла от щастие го

чакаше Тинка. Тя целуваше ненаситно и с някакво ожесточение неговите мургави бузи, навираше нежното си личице в острия му нос. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 133. Ротата [деца] се кикотеше, натъркаляна под същия юрган. Само най-мъничкото, Буденцето, спеше дълбоко, навряло главицата до юнашките космати гърди на баща си. А. Каралийчев, ПГ, 148.

3. Разг. Давам на някого нещо обикн. насила, против желанието му; натиквам1, набутвам, напъхвам. Навря ми книгата в ръцете, макар че не ми се четеше.

4. Прен. Разг. Настойчиво и досадно непрекъснато напомням някому за някого или за нещо. — Не, няма да мирясаме! .. Каквото ще да нагласят помежду си Пазвантоглу и Селим хан,.. — няма да мирясаме!.. И какво току ми навираш твоя Пазвантоглу? В. Мутафчиева, ЛСВ, II, 42. — Тате! Защо навираш сега тези минали работи? Та нищо ли не съм бил в този дом? Г. Караславов, Избр. съч. X, 183. навирам се, навра се страд. Отрезува се клонът или дръвцето с триена, дето ще са хашладисува,.., таз минута с опашката на носчето или с камичката се повдига кората на дръвцето от дървесината и са навира в тва отворено място.. калема до самото око. З. Княжевски, ПРШ (превод), 39-40. навирам си, навра си възвр. от навирам в 1 знач. Навирам си игли.

НАВЍРАМ СЕ несв.; навра̀ се св., непрех. Разг. 1. Вмъквам се, влизам, обикн. с усилие в нещо тясно, под или между други неща; въвирам се, завирам се, пъхвам се, напъхвам се, мушкам се, намушвам се, набутвам се. Вълкът се вмъкна вътре, зина и глътна най-голямото козле.., най-малкото и най-хитрото козле се навря под кревата и притихна там, разтреперано от страх. А. Каралийчев, ТР, 103. Не щеш ли, там [в гората] под един дънер стар се тъмнееше дупка. Уплашен от лошата сърна, Мечо се навря вътре. Ем. Станев, ГЧ, 12. Майката зина да каже още нещо. Но момчетата изпревариха думите ѝ — достигнаха с два скока одъра и веднага се навряха под юргана с новите цървулки на краката си. Г. Русафов, ИТБД, 119.

2. Разг. Влизам, попадам някъде обикн. случайно, непредвидено; напъхвам се, набутвам се, набухвам се, натиквам се. Чувай, страшник, иди да завърнеш овците, защото се навряха в трънака! А. Каралийчев, СР, 108. Наврях се в първата врата, която ми попадна, за да се скрия. // Разш. Неодобр. Отивам някъде, където не ми е мястото или на неприятно, неподходящо място; набутвам се, напъхвам се. От коридорчето видя, че вратата на одайчето е поотворена..- Излизай, какво си се навряла в прахоляците! — продължи Фатма и зашляпа боса към одаята. Б. Несторов, АП, 22-23. — Да не мислите, че аз не се интересувам какви хора са се наврели в предприятието, което работи за нашите съюзници? Д. Кисьов, Щ. 33. Навряхте се в града и вие и се изнервихте.

3. С предл. в, до. Доближавам се непосредствено до някого или до нещо; пъхвам се, напъхвам се, натиквам се, намушквам се. Чиркасов и Рибкин ловяха делфини, които сами се навираха в борда на кораба. Гр. Угаров, ПСЗ, 653. — Ей сегичка, Митро! — изправи се той между биволите и викна: — Ха, Караман, къде си се наврял във вратата? К. Петканов, ОБ, 155. — Не се навирай в мен, че съм болна. // Разг. Неодобр. Приближавам се и обикалям някого с цел да бъда харесан, да получа облага или за друга цел; вра се. Юрталана наистина дойде,.. Посрещнаха го Казълбаша, Казълбашката, Севда, Андоница и Динковица. Около него се въртяха и три-четири деца, които се навираха между големите и бързаха да се ръкуват с госта. Г. Караславов, С, 227. През цялото време, докато траеше "съставянето на отбора", Дянко се навираше пред Тинчо, дано го избере. П. Проданов, С, 69. — Я по-тихо! — казах аз и се огледах. Стори ми се, че един продавач на просени питки много се ослушва и все се навира към нас. Св. Славчев, БФ, 274.

4. Разг. Неодобр. Включвам се за участие някъде, в нещо, без да съм желан, поканен; натиквам се, напъхвам се, набутвам се. — Ами ти бе — завикаха селянките на един, който стърчеше с цяла глава над другите деца, — ти и мустаци имаш, какво се навираш! Ем. Коралов, ДП, 123. От вчера тя мълчеше — виждаше, че Змай до смърт е решил да върви в Средец. На̀ ти Средец! Глупак, дрипа! Хората го пъдят, а той се навира! А. Дончев, СВС, 603. — Има ли нещо общо с тая работа оная остроноса лисица Шакловити?! — Вярвай, не, велики княже. Но той сам се навира, дето не трябва. Д. Рачев, СС, 155. — Кажи, че не ти се плава? — Моята с морето е "Дал Кольо — взел Кольо" — .., защото се боеше да не му напомнят, че е старец, който се навира, дето не му е мястото. Н. Антонов, ВОМ, 144.

Навирам / навра в земята (калта, миша дупка) някого. Разг. 1. Нахоквам жестоко, унизително някого. — Във всеки случай предупреждавам те: да няма занасяне, да няма интимности, че тоя път очите ти ще издера, в земята ще те навра! Д. Калфов, Избр. разк., 27. 2. Поставям в много лошо, безизходно или унизително положение някого. — Ще докажа на тая пакостна гъркиня [царицата], че тоя свинарин може да навира в калта коронясани глави. Ив. Вазов, Съч. XXI, 37. Навирам / навра в орехова черупка някого. Рядко. Разг. Отмъщавам на някого, като го поставям в много лошо, безизходно или унизително положение и го правя безсилен, безвреден. Баща му още ка‑

то цар беше казал, че ще ми обръсне брадата, но аз го наврях в орехова черупка и го накарах да прибере първата си жена. Ив. Вазов, Съч. XIV, 21. Навирам / навра в (пред) очи<те> (лицето, носа); навирам/навра под (пред) носа на някого нещо. Разг. 1. Съвсем отблизо показвам нещо на някого като доказателство за правотата, истинността на нещо или за да му обърна внимание върху нещо. — Чете ли днешните вестници? Ето, гледай! Той почна да ги навира пред лицето ми и да вика окаяно и истерично. Елин Пелин, Съч. IV, 135. Трифон почервеня,.., после извади часовника си и го показа на Людмила. — Я скривай солницата си! — извика Бешемлията. — Какво току я навираш под носа ни! А. Гуляшки, СВ, 213. 2. Настойчиво и досадно напомням на някого за нещо; навирам. Тихото спокойствие на гората по някакъв необясним начин преливаше в него,.. Само тук, в гората, той неясно и смътно долавяше смисъла на тая досадна дума, която непрекъснато му навираха в очите — природа. П. Вежинов, БГ, 141. — Стига сте навирали в очите ни заслугите си към нас — обаждаше се и заекът. — Заявявам ви, че не се нуждая от помощта ви. Имам сили да се разправя сам с враговете си. Ем. Станев, ПГВ, 14. Навирам се / навра се в <миша> дупка. Разг. Скривам се, обикновено така, че никой да не ме намери. Изкъртиха [катюшите] зъбите на вълка. Сега той бяга и не знае в коя дупка да се навре. А. Каралийчев, НЗ, 76. — Да се завирате в най-забутаното място!.. И това ми било приятели! Наврели се в миша дупка!... Ст. Стратиев, СВМ, 14. Навирам се / навра се в земята (вдън земя). Разг. Скривам се, изчезвам отнякъде поради уплаха, от срам и под. Война разбирам аз да стане всичко на прах и пепел, та да се чудите като мене на времето къде в земята да се наврете! ВН, 1960, бр. 2739, 4. — Излез! — Няма! — извика категорично под тезгяха магазинерът.. — Стой пък? То аслъ там ти е на тебе мястото, че с какъв сурат ще се покажеш да погледнеш хората, когато влязат да пазаруват? Вдън земя се наври, некадърнико, че да не бера и аз срамотиите покрай тебе! Тарас, СГ, 56. Навирам се / навра се в краката на някого. Разг. Постоянно ходя, съм при някого с цел да бъда харесан, да получа облага и под. Онези пък, които по-рано, когато той имаше и власт, и беше силен, се навираха в краката му и му се подмазваха, явно го избягваха, като че той бе молепсан. Г. Караславов, ОХ, IV, 314. Навирам се / навра се в огъня. Разг. Излагам се на голяма опасност. Днес той пак намина към старата вещица и пак видя жени с болни деца в двора ѝ. Ходят значи, ходят скришом, сами се навират в огъня. Г. Караславов, Избр. съч. II, 144. Навирам се / навра се в очи<те> (под носа) на някого. Разг. Привличам вниманието на някого. Той се смееше на преследванията и дори за ужас на мнозина комитетски люде сам търсеше случай да се навира в очите на властта. Ст. Дичев, ЗС II, 483. Той нито веднъж не погледна Сърбина, но това не пречеше сиянието на бялата му риза да се навира в очите му. Й. Радичков, ГП, 71. Войнишките постове не си правят труд да разберат накъде се движи забързаният офицер. Те знаят войнишката мъдрост — да не се навират под носа на началството за щяло и нещяло без заповед. З. Сребров, Избр. разк., 92. Навирам се / навра се в помията (в калта). Разг. Попадам в ситуация, в която се извършват нечестни, недостойни действия. В къщата му постепенно се навъртаха несретници.. Старият Отчев го съветваше да не се навира в помията. Булкин се съгласяваше, но не можеше да устои на милостта си. Д. Вълев, Ж, 66. Навирам се / навра се в ръцете на някого. Разг. Сам ставам причина да се срещна, да бъда с някого, който да ми причини неприятности. — Та те [полицаите] биха били най-големите глупаци, ако не са следили бащината ти градина. А ние щяхме да сме още по-големи глупци, ако бяхме се наврели в ръцете им. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 223. Герчо цял се разтрепера, когато забеляза страшния човек [лихваря]. Цяла година е избягвал той срещата с него, а сега сам му се навря в ръцете. Ц. Церковски, Разк., 204. Навирам се / навра се в устата на вълка. Разг. Излагам се на голяма опасност в резултат на свои собствени действия. — За Маджарско тръгвам.. Това вече не бе очаквала:- Осман,.., сам се навираше в устата на вълка.. Преди да стигнеш, ще те очистят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 230. Колачев връчил молба за разрешаване на утрешното събрание. Приставът прочел молбата и наредил да го арестуват. — Кой е решил това? .. Кой го е карал да се навира сам в устата на вълка? Г. Караславов, ОХ III, 98-99. Навирам се / навра се между тоягите (между шамарите). Разг. Сам се поставям в неблагоприятно положение, обикн. като попадам в спор между други хора, в който нямам желание да участвувам. — Носил си дивит и книга, а? Ще рече, отдавна си намислил да изкопчиш писмо от нас, а един дявол знае какво ще туриш вътре — кой го чете? Пък ние.. сами ще се наврем между тоягите, така ли?... В. Мутафчиева, ЛСВ I, 450. Навирам се / навра се под бича (под камшика) на някого. Разг. Сам ставам причина някой да ме тормози. — Ти, братко, по-добре не се навирай под бича на Вълкан, иди някъде. М. Смилова, ДСВ, 265. Навирам си / навра си носа (гагата, лицето, зурлата) някъде. Разг. Проявявам интерес, меся се там, където не ми е работа. Всички знаяха, че щом светне в джамджията, вътре е началникът, който изпълнява своята длъжност и, като тъй, няма защо да си навират гагата там,

гдето не им е работа. Ст. Чилингиров, ПЖ, 109-110. — Но ти все пак не ми отговори на въпроса... Защо не си се омъжила досега, Машенка? — Слушайте! — неочаквано кипна Маша.. Няма защо да си навирате носа в чуждите работи!... М. Марчевски, П, 99.

НАВЍРАМ

НАВЍРАМ2, -аш, несв.; навра̀, ‑ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. деят. навря̀л, -а, ‑о, мн. наврѐли, прич. мин. страд. навря̀н, ‑а, ‑о, мн. наврѐни, св., непрех. Диал. Набъбвам от варене. Боб навира, / грах навира, / малко дете / не придава, / дор го майка / не подруса. Нар. пес., СбНУ XXV, 12.

Списък на думите по буква