НАВЍРВАМ

НАВЍРВАМ1, -аш, несв.; навѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Повдигам нещо да се вири, да стърчи нагоре или над други неща около него; изправям. Врабчето хвръкнало над теленцата и почнало да ги гъделичка с крилцата си, а те навирили опашки и заподскачали. А. Каралийчев, МО, 5. Един омокрен заек дотича към Янко, клекна на пътя и като навири уши, уплашено побягна назад. Ем. Станев, ПЕГ, 112. Някои [гъски] продължиха да крещят, а други навириха крака и така си останаха. Й. Радичков, В, 125. Нашият Юнкерс стана нещо като военен обект. От един облак,.., изскочи друг самолет,.. Изведнъж Юнкерсът изостави низините и навири предница. Почна да гони височината. Г. Белев, КВА, 15-16. // Повдигам нагоре (обикн. съд с течност). По едно време и той се увлече, повярва в разказа на Рашко, навири бъклицата, въздъхна от сладост и спря с ръка думите на Клинката. К. Петканов, ЗлЗ, 176. Току до тях Тодор навири шишето. Ето, това бе трудното, да преглъщаш, без да пиеш. К. Константинова, НДД, 76. — Отзарана беше по-хладно, ама сега, ѐ че взе да припича, — додаде той и потърси стомната, която бе затулена под откоса, па я навири да поразкваси загорелите си уста. Т. Влайков, Съч. III, 8. навирвам се, навиря се страд.

НАВЍРВАМ СЕ несв.; навѝря се св., непрех. Обикн. за нещо остро — заемам изправено положение, издигам се нагоре; щръквам. Ханджията се ухили, та ушите му като да се навириха от двете страни на ниско нахлупената капа. Д. Талев, ГЧ, 109. Понегде си е обичай да ся цръка с гостенина и дотогаз, докле ся навири дъното на съда, из който я е черпало. Лет., 1869, 121.

Навирвам / навиря глава (рога<та си>). Разг. Проявявам непокорство, своеволие. Не може човек да иде тояга да си отсече, поне за изборите да има, защото опозицията навирила глава, насреща ѝ се не излиза. Елин Пелин, Съч. IV, 240. Одеве щехме смалко / там с моя хубостник очи да издерем. / Навирил син глава — зарязал е съвсем /и работа, и дом. Къде ще му е края, / кой знае. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 10. Дай му хляб в ръцете, прибери го като свой и ето го сега навирил е рогата си. Кр. Велков, СБ, 71. Навирвам / навиря кокили (петалата, подкови). Разг. Умирам. Коги отишла заранта, он втасал: навирил кокиле — умрял. СбНУ XII, 462. Навирил подкови. П. Р. Славейков, БП I, 280. Навирвам / навиря нос. Разг. 1. Държа се гордо, високомерно; надувам се. "Никога дотогава не бях носила толкова хубаво палто. Дори баща ми се развесели, като видя колко то ми прилича. Излязохме на улицата, тръгнахме да се връщаме у дома. Той отново ме улови за ръка и просто навири нос — толкова беше горд, че върви по улицата с момиче като кукличка." П. Вежинов, Б, 61. — Изтъпанчи се един божи ден на съседния щанд — ще продава! Среднистче.. — Ще се мазниш, то се знае.. Нали си още хептен босичко в занаята, ще навириш нос до втория рафт. На главата ми ще искаш да се качиш. С. Йончев, С, 12-13. 2. Проявявам непокорство, своеволие. — Па и не слушат бе, братко, от дума не зимат. Кажеш му нещо, посъветваш го, а той навири нос, па си знае своето. СбЗР, 43. Тревогата завладя и войници, и школници, но най-вече школниците партизани.. Свилите се до вчера офицери изведнъж навириха носове. А. Станоев, П, 46. Навирвам / навиря опашка. Разг. Започвам да водя неморален, разпуснат живот. Откакто оная безсрамница Велика навири опашка, остави детенцето си и заметна с някаква хаймана по долните села, отношенията между двамата старци се изостриха и изстудиха. С. Северняк, ИРЕ, 27. Почти до една момите майки гледат да се измъкнат, като оставят роденото на грижите на държавата. Хем детето да си е твое, хем друг да ти го отгледа... какво по-лесно? А ти, ни лук ял, ни лук мирисал, навириш опашка, тръгваш по широкия свят и си живееш живота. Б. Болгар, Б, 161.

НАВЍРВАМ

НАВЍРВАМ2, -аш, несв.; навѝря, -иш, мин. св. -их, св., 1. Непрех. Диал. Пълня се, напълвам се с вода или друга течност; навирявам се, навирям се. Други път [корабът] налиташе на плитки води и корабните гръбнаци проораваха дъното, повреждаваха ся и навирваха с вода толко много, щото силата на матросите едвам можеше да я изтегля навън. П. Кисимов, ОА I (превод), 84.

2. Прех. и непрех. Напълвам, навлажнявам (обикн. със сълзи). Сякаш димът от цига‑

рата го задави, та преглътна три пъти чорбаджията и като че сълзи навириха очите му. Кр. Григоров, Н, 84. Мори стани си, върви, юначе, / тук нема твоя прилика / като два стръка иглика. / Мори на юнак си са нажали, / та черни очи навири, / та бистри солдзи зарони. Нар. пес., СбНУ II, 39.

НАВЍРВАМ СЕ несв.; навѝря се св., непрех. Диал. 1. Навирявам се; навирям се. "Ето, сега ние живеем в пълен мрак, гладни и премръзнали, а по стените сълзи вода и под нас се е навирила мътна и студена локва." М. Марчевски, МП, 202.

2. За очи — напълвам се (със сълзи). Тутакси очите Радини ся навирили със сълзи и тя заплакала безутешно. А. Хаджоглу, ББ, 82.

Списък на думите по буква