НАВИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЍСВАМ1, -аш, несв.; навѝсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. мн. и 3 л. ед. Висим, стоим увиснали много, голямо количество от нещо; навесвам се. Високо блестят електрически жици, по които са нависнали,.., електрически крушки. З. Сребров, Избр. разк., 226. В това змийско царство, отделено от публиката с ров и с ниска стена, растат големи дървета, по чиито клони са нависнали безброй питони и кобри. Св. Минков, ДА, 80. Дойде зимата. Сняг застла земята, нависна по дърветата. П. Бобев, ГЮМ, 41. Свеси се чер облак на Минкини равни двори. Опустя китна градина, занемя къща, нависна прах по греди, лавици — вредом... Ц. Церковски, Разк., 88. ● Обр. Звездите сякаш едри узрели червени плодове, така ниско и гъсто бяха нависнали, че струваше ми се, да протегна ръка, и ще ги откъсна. П. Михайлов, МП, 17.
2. Стоя издаден, прострян ниско, непосредствено над нещо; надвисвам1, надвесвам, надвесвам се. Най-сетне мъглата се разсея съвсем, небето се изчисти. Върховете като че ли приближиха и нависнаха над гората. П. Бобев, ГЕ, 6. Руската войска задрънка в щитове и тръгна подир него въз планините, които са нависнали над Доростол. Е. Мутева, РБК (превод), 161. // За клони и под. — навеждам се, спускам се ниско обикн. поради тежестта на плодове, сняг и под.; надвисвам1. // За човек, хора — заставам облегнат, наведен или отпуснат някъде, издаден частично над нещо; надвесвам се. Нависнали са и по прозорците откъм от‑
вода, дето също е натъпкано с хора. Т. Влайков, Пр I, 278. Да бягам вън — Розалия не дава... / Нависвам на прозореца тогаз. / Везувий се насреща откроява. К. Христов, Т, 89. // За вежди, мустаци, коси и под. — спускам се надолу, обикн. над или върху нещо, като обикн. го засенчвам или покривам частично; надвесвам се. Изпотен и подпухнал, Тръндафил едвам дишаше, подал изпод юрганя косматото си лице.., виждаха се дебели, с жълти крайща мустаци, нависнали под устата. М. Кремен, СС, 39-40.
3. За небе, облак, мрак и под. — спускам се, простирам се ниско над земята, околността; надвисвам1, надвесвам се. ● Обр. Отдавна слънце зайде и нощта / нависна над селото уморено. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 1, 9. И над двамата нависна мъглата на душевно помрачение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 176.
4. Прен. Поет. За беда, нещастие и под. — установявам се, съм в непосредствена близост до някого, нещо; надвисвам1. Грозен ден нависна над Батак. / Кой дето свари, ужасен се тули. / По уличките от зори до мрак / отекват стъпките на караули. Бл. Димитрова, Л, 250. То беше бурята на мойта мъка, / нависнала стоглава и сторъка / над моя свят в един безумен час. Д. Дебелянов, С, 1936, 61. В изумлене гостите хвърли / на Фрина смелий, богохулен тост. / И стори се на всички в същий час, / че над глави им нависна беда — / .. / С шпиони вред е пълно... П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 3-4, 191.
НАВЍСВАМ2, -аш, несв.; навѝся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Навесвам, надвесвам (в 1 знач.); надвисвам2. Приближават до плетищата, нависват клонете на овошките и берат неузрелите още сливи и зарзали. Й. Йовков, Разк. I, 109. Михаил Савов се спря, влезе, огледа се. Изгледа поред куките с нависените по тях плешки, бутове и отделни мръвки. Т. Харманджиев, КВ, 352. нависвам се, навися се страд.