НАВИСНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЍСНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от нависна като прил. 1. Който виси, издаден е, разположен е над нещо друго; надвиснал, надвесен. Когато се хлопнеше вратата,.., и по настланата с камъни пътечка се задаваше високата фигура на брата, закрачил бавно през нападалите жълти листа под нависналите клони на вишните, в къщи между сестрите и гостите настъпваше вълнение. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 354. Лицето ѝ [на княгиня София], скрито под нависналото синьо було, не се виждаше, но в пръстите на ръцете ѝ се таеше смъртна бледност. Ст. Загорчинов, ЛСС, 135. Нависналите над него скали, които чегато час по час искат да паднат, приучават човека от най-ранната му младост да са не бои от никакви опасности. Л. Каравелов, Съч. II, 25-26. // За вежди, мустаци, коси и под. — който се спуска, виси надолу обикн. над, върху нещо друго; надвиснал. Лоша е славата на тоя човек в тъдявашния край.. Силно впечатление правеха очите му. Черни като нощ и скрити дълбоко под нависнали сиви вежди, горяха с един зловещ блясък. Н. Попфилипов, РЛ, 134. Мечката,.. тресеше цялото си тяло и ръмжеше доволно. При светлината на борината нейните малки кръгли очи едва се виждаха от нависналото оваляно руно. Ст. Загорчинов, ДП, 132-133. Протегнаха ми една ръкавица,.., и пред себе си аз видях бегло едва-едва овехтяло кожено палто, артистично нависнали коси и виолетови устни. Ст, 1960, бр. 727, 1.
2. За небе, облак, мрак — който се простира над земята, околността; надвиснал. — Дъждът ни пра до яслите и застана, ама небо се не отваря. Нависнало такова, тежко, мъгливо. Н. Попфилипов, РЛ, 36. Дружината спи, сгъстена край огъня. Нови трупе са хвърлени отгоре, пламъците трептят високо и лижат нависналия мрак. К. Константинов, НЗХ, 39.
3. Прен. Поет. За неприятни мисли, подозрения и под. — който безпокои с появяването, наличието си. Мама замълча, но и в настаналата тишина не стана по-леко от нависналите мисли. Д. Бозаков, ДС, 106. Дано, дано и в мен разведри / нависналите мисли Бог. Е. Багряна, ВС, 13.
4. За беда, нещастие и под. — който е в непосредствена близост до някого, нещо; надвиснал.