НАВИСОЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВИСО̀ЧКО нареч. Умал. от нависоко. Един ден покойния Александър Батемберг, придружен от двамина адютанти, .. отишел на разходка към Конювица. Изкачват се нависочко, към позициите. А. Константинов, Съч. I, 113. Сняг наваля от опас нагоре; сетне като забра една виелица, една хугавица, то дето бяха къшлите малко

нависочко и що годе здрави, те оцеляха. Ил. Блъсков, ПБ I, 37. Като слезеш долу и се качиш пак по другата стълба отляво, ще влезеш в "четвъртия кош" и преди всичко ще ти удари в очи голям куп хора, че стоят един връз друг — все по-нависочко и се не помъкват от сред кошът. Св. Миларов, СЦТ, 125.