НАВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от навия като прил. Разг. Който е убеден, съгласен или има желание да извърши нещо. Те почнаха да се смеят, че се стягаме за езерата, гдето се гмуркат гагарките.. Но ние с Геня тъй бяхме навити, че и оръдие да имахме,.. пак щяхме да гърмим и да докажем на тоя северен свят, че сме единствените му господари. Й. Радичков, НД, 176-177. Близо до мен ученик и ученичка говореха така разпалено, че чух откъслеци от спора им. — Че нали в Катини щяхме да посрещнем Нова година? — .. у тях не е достатъчно широко. — Е, широко, та да не викнем целия клас? Само 10-15, най-навитите! НМ, 1963, бр. 303, 4.