НАВЛАЖНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЛАЖНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от навлажня като прил. 1. Който е покрит или пропит леко с влага; влажен. Неизсушената влага поврежда тъканта, деформира навлажнената част, затова при гладенето се налага пълно изсушаване на влагата или "изпичане" на изглажданата част от дрехата. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 48-49. Ако се внесе в среда от серен двуокис .. някое навлажнено цвете .. или влажна вълнена материя .. не след дълго те се обезцветяват. Хим. VIII кл, 1965, 25. Храните се запарват и развалят обикновено, когато се насипят на много дебели пластове или се внасят навлажнени. // Който е покрит леко с някаква течност, пот и др.; влажен. Тя се надигна бързо. Прекрасният девичи образ,.., с черни, навлажнени къдрици,.., се изправи. З. Сребров, Избр. разк., 97. От пет години това беше първата гримаса върху кръглото му, вечно навлажнено лице, в която се долавяше нещо топло и просто. Др. Асенов, СВ, 55. Навлажнени мустаци. Навлажнена риза.

2. За очи — който е пълен със сълзи; насълзен, просълзен, навлажнял. Дипломантите стояха вцепенени. Те видяха треперещите нежни ръце, които опипваха картите,.. и навлажнените очи на своя професор, който се прощаваше кротко с този мил кът. И. Борисов, НПГ, 40. Председателят дори не забеляза навлажнените очи на стареца, който без нищичко да каже, се обърна и си отиде,.. А и да искаше да каже — не би могъл: ударът беше така неочакван и тъй горчива нанесената му обида, че го задави. Н. Хайтов, ШГ, 284.