НАВЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ВЛАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Геол. Тектонска структура, образувана при хоризонтално преместване, навличане на скални маси по слаб наклон върху други. Ако обаче задното антиклинално бедро напредне чувствително много и се надхлъзне напред, люспата вече преминава в.. навлак. Геол. IХ кл, 69. В територията на Южна България се включва част от обширния Македоно-Тракийски масив. Той има много стар произход и сложно геоложко устройство — дълбоки разломи, навлаци и обширни вулкански лавни покривки. Геогр. Х кл, 55. Известно е, че земната кора извършва различни движения, в резултат на които се получават гънки, разседи, навлаци. Гр. Николаев и др., ОГ, 105.