НАВЛАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЛА̀ЧВАМ, -аш, несв.; навла̀ча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Влача голямо количество от нещо или много неща. Цонка ѝ е поела сичката къщна работа — шъта, готви, пере, меси,.., па ще и да ѝ навлачи калъпе, та кака Дина само си преде. Т. Влайков, Съч. II, 236. навлачвам се, навлача се страд.