НА̀ВЛЕК

НА̀ВЛЕК, мн. -ци, м. Разг. Неодобр. Човек, който натрапва присъствието си и досажда; натрапник. — Драги мой, твоят син ще се извъди такова егоистче, че ще се чудиш какво да го правиш!.. Стига е расъл за собствено удоволствие, нека открие, че в живота има и трудности,.. Само така ще стане човек, а не паразит или навлек! Др. Асенов, СВ, 82. — Декламирай! — заповядваше той. — Покажи какво можеш на тия муфтаджии и навлеци. П. Вежинов, НБК, 50. — Домъчня ми за тебе, бат Тотю, че рекох да видя как си, как я караш? — лъже Вахю,.. — Щом е тъй, хубаво си направил... Нали знаеш, аз съм гостоприемен чиляк — хвали се Ливадата и си мисли: "Отде се домете тоя навлек, че сега и него да храня?" В. Чертовенски, ГО, 50.

Списък на думите по буква