НАВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЛЍЧАМ1, -аш, несв.; навлека̀ и (диал.) навлеча̀, навлечѐш, мин. св. навля̀кох, навлѐче, прич. мин. св. деят. навля̀къл, -кла, -кло, мн. навлѐкли, прич. мин. страд. навлѐчен, св., прех. 1. Вкарвам, докарвам
обикн. с влачене нещо; намъквам. Тя [кулата] беше съборена, та Шеремет бег заповяда да разпънат кожената му шатра в двора на една къща,.. Преди да забягнат, стопаните бяха навлекли вътре сламата и сеното заедно с различна покъщнина. Ем. Станев, А, 225. — Дошли хората да ми кажат, че ще гласуват за мене.. Кой знай каква кал са ми навлекли. Й. Йовков, М, 129. На този камък през дъждовните дни водата беше навлякла тиня и плевак. Ем. Станев, ЯГ, 35.
2. Вкарвам, докарвам нещо в голямо количество или много неща; намъквам, надомъквам. Навлякохме съчки от гората и запалихме огън. // Разг. Неодобр. Донасям обикн. много неща или довеждам мнозина, които се преценяват като нежелателни, излишни. Като си види жилището, обзема го същински бяс. Лиса,.., пет пари не дава за такива мрачни същества като язовеца... Та нали е навличала през зимата разни мръсотии вътре, гледа отнякъде и се смее на яростта му. Ем. Станев, ПГ, 105. Навлякъл в къщата си разни вехтории от битпазар. △ На рождения си ден навлече вкъщи целия си клас.
3. Прен. Ставам причина за появата на нещо лошо, неприятно; докарвам2. Нетърпимостта към чуждите убеждения,.. са му навличали многократни обвинения от съвременниците му. К. Величков, ПССъч. VIII, 9. Размирните времена в царщината им подсказвали да си не навличат враг. П. Спасов, ГЛЗЗ, 14. Събуждане съзнанието на македонските българи се дължи в голяма степен тям [на братя Миладинови], и с тая си патриотическа деятелност те са си навлекли омразата на гърците. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 13. навличам се, навлека се, навлеча се страд. навличам си, навлека си възвр. от навличам1 в 3 знач.
НАВЛЍЧАМ СЕ несв.; навлека̀ се и (диал.) навлеча̀ се св., непрех. 1. Разг. Неодобр. Обикн. мн. и 3 л. ед. Мнозина или голямо количество от нещо идваме, отиваме, оказваме се някъде, където присъствието ни е неподходящо, където сме нежелани, неканени; надохождам, надомъквам се. — Там има още няколко души дриплювци, вагабонти,..; и в това кафене се навлякоха. Ив. Вазов, Съч. VI, 86. Вечерта Хаджията измивал хамсиеното каче, а на дъното му имало десетина килограма развалена риба. Хвърлил я в реката, тя, пущината, да вземе да се навлече всичката в кошчето. Чудомир, Избр. пр, 43. Появи ли се някоя спортна кола на паркинга, веднага се навлича цяла тълпа зяпачи. Подир малко време додоха и проче урсузи,.., навлякоха ся полека през съща вретица вътре, нарами секий по едно вретище. БД, 1857, бр. 8, 32.
2. Рядко. С влачене достигам до някъде или влизам в нещо. Този ден, преди да се стъмни, Отон се навлича в един боров младиняк, разравя до сухо бодливата постеля и се предава на безпаметен, мъртвешки сън. Н. Хайтов, ШГ, 131. След това една лъскава опашка се навлече в пещерата. Н. Хайтов, Л, 16.
◊ Навличам / навлека беля (пакост) <на главата> на някого. Разг. Създавам неприятности на някого, ставам причина нещо лошо да се случи на някого. А пък ти, момко, като думаш за свободата, аз да ти кажа, че нашите момчетии само беля ще ни навлекат на главите. Д. Марчевски, ДВ, 46. Дели Миндо пак отиде при овчаря Яни. — А бе ти луд ли си? Ония те дирят под лист и камък, а ти сам влизаш на вълка в устата. Хайде, опридай се, да не навлечеш и на мене пакост! — развика се овчарят. Ив. Гайдаров, ДЧ, 82-83. Навличам си / навлека си беля <на главата>, обикн. с нещо, с някого. Разг. Имам неприятности с нещо, което съм се заел да върша или с което искам да помогна, да услужа на някого, сам си създавам неприятности с нещо или с някого.
НАВЛЍЧАМ2, -аш, несв.; навлека̀ и (диал.) навлеча̀, навлечѐш, мин. св. навля̀кох, навлѐче, прич. мин. св. деят. навля̀къл, -кла, -кло, мн. навлѐкли, прич. мин. страд. навлѐчен, св., прех. Разг. 1. Обличам или обувам дреха, облекло обикн. набързо или небрежно, като го нахлузвам, провличам по тялото (или върху част от тялото); намъквам, надявам. В къщи бе тихо — чуваше тракането на часовника в джеба на жилетката си. Някой дръпна от улицата връвта на звънеца и му напомни, че очаква новата кандидатка. Навлече сакото и стана да я посрещне. Ем. Станев, ТЦ, 19. Лина пи много шампанско. Още преди полунощ се напи, съблече дългата вечерна рокля, в която се препъваше, и навлече синята работна престилка на Джони. М. Грубешлиева, ПП, 264. С един замах навлече пъстрата си бесмена рокля и като внимаваше да не тропне, влезе в кухнята. Ем. Манов, ДСР, 412. Тя [Станка] навличаше дебели, закърпени, вълнени чорапи, обуваше меки свински цървули,.., и така, нагласена, ситнеше след ралото, като се препъваше в камъните и бланите. Г. Караславов, ОХ I, 362. Излизаше в пруста, бавно навличаше чехли и замислена, с уморени стъпки, тръгваше. К. Петканов, БД, 104. // Разш. Поставям нещо върху тялото си. — Бичовете още сега навлечете на левите си ръце — продължи Камарашинът. Т. Харманджиев, Р, 39. Гласът му стана глух и старешки, сякаш той пак навлече бялата брада и гърбицата. Ст. Загорчинов, ДП, 360. ● Обр. През лятото София навличаше своята изтъркана, безцветна и прашна роба и заприличваше на отегчителна и занемарила себе си жена. К. Константинов, ППГ, 185. Глух кипеж почна: — както напролет кипи земята, за да поникват зелени стръкове пшеница — и нивите да навлекат зелено рухо. Н. Райнов,
ВДБ, 32. // Разш. Неодобр. Обличам; намъквам. — Не те ли е срам, бе! Я се погледни. Довчера ходеше окъсан и бос като просяк, а сега си навлякъл нови дрехи, носиш гуменки и си натъпкал джобовете си с купони за хляб. А. Каралийчев, ПД, 71. — Слушай, ти какво си навлякла? — попита той [Сашо] объркано. — Ами нощница! — сопна се тя. П. Вежинов, НБК, 153. Навлякохме дрипи, сложихме кепетата на ниско остриганите глави. Ем. Манов, ПЯ, 34. Шинелче дрипаво, кой смее да ми каже, / че аз току-така навлякъл съм те теб. К. Христов, ПП II, 67.
2. Обличам прекалено много или прекалено дебели дрехи; намъквам. Рилко дойде отрано в кафенето, навлякъл и овчарския ямурлук върху кожуха, сякаш готов веднага да потегли на дълъг път. А. Христофоров, А, 246. Натоварихме продукти,.., взехме неприкосновения запас спирт, аз навлякох всичките пуловери, плетени от майка ми, преди да тръгна за Сибир. Й. Радичков, НД, 128. Навлече три ризи една върху друга, направи малко пакетче от останалите си дрехи,.., обу обущата и седна в креслото с разтуптяно сърце: в шест часа трябваше да бъде готов и да тръгне. М. Грубешлиева, ПИУ, 304. // Неодобр. Обличам някого, обикн. с прекалено много или с прекалено дебели дрехи. — Пак старата песен! Къщата! Децата!.. Какво разбират те сега от дрехи? Навлечи ги там колкото да не мръзнат, а тук в къщи ще караме както досега. В. Бончева, АП, 18. Децата не могат да се закалят, защото бабите все ги навличат. навличам се, навлека се, навлеча се страд. и възвр. Освен с оръжие вълците се унищожават и с отравяне. За целта се заколва овца, която се одира, а по тялото ѝ се правят нарези с нож в месото. В нарезите се поставя стрихнин и после постепенно се навлича кожата, като се почне от главата. П. Петков, СП, 34. Стаичката, която обитаваше, гледаше в сляпа и навъсена стена и [Нина] често се навличаше дебело, когато вън гореше жега. Л. Петков, ГЦ, 84. Инженер Мечков .. винаги ме подиграва, че когато съм в къщи, съм се навличала с вълнени жилетки и памучни чорапи. Д. Кисьов, Щ, 359. Павел Брайнов,.., обличаше зимното си палто,.. Вярно, той беше малко зиморничав, винаги се навличаше повече, отколкото трябва. Б. Болгар, Б, 105. Навлякла се е с вносна рокля. навличам си, навлека си възвр. и взаим.
◊ Навличам / навлека нещо, някого на шията на някого Разг. Налагам, пробутвам на някого нещо нежелано. Пък те навсякъде се бъркат. Може да привикат Петър, ще му тропнат с крак и ще му навлечат на шията тази свинарка. И. Петров, НЛ, 69. Навличам / навлека расо<то> (власеница<та>). Книж. Ставам монах (монахиня) или свещеник, покалугерявам се или се запопвам. Миналото взе да ми става мило — мило; почувствувах, че и само с него може да се живей — и тогава ми мина през ума да навлека расото. Ив. Кирилов, Ж, 90. Когато навлече расото и се отказа от дом и семейство, монахът си представяше работата съвсем другояче: манастирът ще му бъде дом. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 508. Навличам / навлека усмирителна риза на някого. Книж. Усмирявам, укротявам някого. Народите трябва да навлекат на тези безумци [агресорите] усмирителни ризи. РД, 1959, бр. 272, 3.