НАВОЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВО̀ЖДАНЕ¹ ср. Остар. Отгл. същ. от навождам1 и от навождам се; навеждане1, наводене.

НАВО̀ЖДАНЕ² ср. Остар. Отгл. същ. от навождам2 и от навождам се; навеждане3, наваждане4.