НАВОЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВО̀ЗВАМ, -аш, несв.; наво̀зя, -иш, мин. св. наво̀зих, св., прех. Возя някъде определено количество от нещо, много неща или мнозина. — "Стоене, синко Стоене, / .. / навози мермер камъни, / направи чешма каменна." Нар. пес., СбВСт, 667. Децата навозиха с шейните си сняг на голям куп и направиха огромен снежен човек. △ Преди да започне строежът на сградата, камиони навозиха строителните материали. навозвам се, навозя се страд. навозвам си, навозя си възвр.

НАВО̀ЗВАМ СЕ несв.; наво̀зя се св., непрех. Возя се дълго, до насита. Аз във Елена ще остана / и ще Юрдана да зема, / .. барем ще да се навозя / на чифтелии пайтони. Нар. пес., СбВСт, 468.