НАВОНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВОНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; навонѐя, ‑ѐеш, мин. св. навоня̀х, прич. мин. св. деят. навоня̀л, -а, -о, мн. навонѐли, св., непрех. Разг. Воня слабо; намирисвам, насмърдявам. Когато отворих тенджерата, яденето ми навоня и го хвърлих. // Безл. навонява, навонее. Обикн. несв., с предл. на. Усеща се слаба воня; намирисва, насмърдява. Тук навонява на алкохол.
НАВОНЯ̀ВА МИ несв.; навонѐе ми св., непрех. Разг. Усещам слаба воня, намирисва ми, насмърдява ми. В килера ми навоня на развалена риба.