НАВОСЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВО̀СЪЧЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от навосъча като прил. Който е напоен, пропит с восък. Обущарите,.., чукаха цял ден с кривите обущарски чукчета дървени чивийки, разтваряха ръце, опъвайки двата навосъчени канапа. Д. Калфов, ПЮН, 18. Светлината на огъня играеше по сбръчканото му лице и само понякога лизваше мазолестите пръсти, които похватно и бързо вкарваха след шилото иглата с навосъчения канап. Ст. Дичев, ЗС II, 192. Тука гледаш една мумия съвсем закована, с всички надписи и украшения; до нея виждаш ковчега откован и разтворен, а вътре цяла обвита с навосъчен плат мумия. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50.