НАВОЮВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВОЮ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Воювам много, насищам се да воювам. И чак когато са навоюва, ще патаса, клетникът, па ще се събуди като от дълбок сън и полека-лека ще са съвземе... Т. Влайков, Пр I, 180. — Късметът ни е такъв — каза огорчено командирът. — Другите се навоюваха, ние се наседяхме... П. Вежинов, ЗЧР, 215. — Той [Фердинанд] знае, че се навоювахме. Нека сега други се бият. Т. Харманджиев, КЕД, 215. ● Обр. Мислеха, че кризата ще мине, щом се навоюва болестта. Ив. Вазов, СбНУ II, 90.