НАВРА̀ПИТО нареч. Диал. 1. Набързо. Саде садрезамскиот син знаеше от що беше умрел царот така наврапито, ама той не мойше нищо да кажет. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 71.
2. Как да е, през куп за грош (Т. Панчев, РБЯд). Наврапито я свършиф овая работа. Т.Панчев, РБЯд, 217.