НАВРАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; навратя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Насъсквам. навратявам се, навратя се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.