НАВРЀДОМ

НАВРЀДОМ нареч. Остар., понякога поет. Навред, навсякъде. Кажете в що ще найда аз утеха / тогава там, где моя прах почива / всред хилядите гроби, що смъртта / навредом сей по черната земя? К. Христов (превод), Мис. 1896, кн. 7, 543. Инкогнито реши тя / навредом да обходи, / да види как живее / и труди се народът. Хр. Радевски, Избр. пр II, 216. Днес най-главното, що са сдобива, е да попрочете и да попише... — Примерите са навредом. У, 1871, бр. 18, 276. Като приела християнската вяра Русия, навредом ся въздигнали по земята и божествени храмове. Д. Душанов, ИПЧ, 204. Стоян свири, Пенка пее; / .. / Слух навредом се разнася / по-далеко и от час. Г. Софиянец, П, 6.

Списък на думите по буква