НАВРЀЖДАМ

НАВРЀЖДАМ, -аш, несв.; навредя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Непрех. Причинявам вреда, пакост, злина на някого или нещо; вредя, навредявам, пакостя. — Терорът е средство за борба с две остриета. Ако паралелно с него няма пропаганда, която да разяснява с каква цел се извършва, той на‑

врежда. Ем. Станев, ИК I и II, 150. Едно ходатайство може по-скоро да навреди на тази твоя Христинка. Д. Ангелов, ЖС, 52. Ако моят часовник закъснее пет минути, това на никого няма да навреди, освен може би на мене. М. Марчевски, П, 133. Ами как да дигнем оръжие сега, та да загубим отеднаж всичко, що сме спечелили? Само ще си навредим и още по-дълбоко ще ни заровят турците. Д. Талев, ПК, 150.

2. Прех. Диал. Ранявам, наранявам. Младен се приведе да го хване и снопето под него пак се разшава. Той грабна разярен снопа и го повърна, та удари с него Станка по главата. Тя изпусна набодката и си навреди ръката. И. Волен, ДД, 106. Мушморокът спря,.., грабна си пак агънцето и рече: — Отивам да го предам.., но догдето изрече тези думи, удари върху един камък навредения си пръст,.. и се запревива от болка. А. Каралийчев, ТР, 190. навреждам се, навредя се страд. от навреждам във 2 знач.

Списък на думите по буква