НАВРЀМЕНЕН

НАВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който става, прави се навреме, в срок; своевременен. Едно от задълженията на Бенко като нощен дежурен на асансьора бе да следи за евентуалното избухване на пожар в хотела.. Навременното извършване на тия обиколки се контролираше от противопожарния отговорник. Ал. Бабек, МЕ, 189. Полека-лека се убедих, че проверката при завръщането от отпуск е предимно за навременно явяване и да се констатира дали не сме пияни и дали не носим спиртни напитки. П. Илиев, ЛВ, 34. През лятото на 1950 година бях изпратен в едно село, за да отговарям по навременното и срочно прибиране на реколтата. Р. Ралин, ДВШ, 53. Преди да заколят курбаните, за да бъдат редовни и навременни дъждовете през годината, та да благоприятствуват на посевите и да има плодородие, пеят следната песен. РН, 1911, кн. 5-6, 145. Навременната сеитба осигурява на растенията необходимите условия за нормален растеж и развитие. Осн. сел. стоп, VIII кл, 51. Навременна информация.

2. Остар. За жена — която е в напреднала бременност и наближава времето да роди. Двете жени били и двете навременни и да раждат наскоро, но другарката на майка ми белким по-навременна била и по-корместа, за което и вървяла някак по-изпъчено. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25.

Списък на думите по буква