НАВРЀМЕНЍ

НАВРЀМЕНЍ нареч. Разг. От време на време, понякога, сегиз-тогиз. Погледът му улови една жълтеникава звездичка,.. Плавно и спокойно тя се провираше между сестрите си,.. Навремени я загубваше от очи, но щом помислеше, че е паднала в атмосферата и изгоряла там, тя отново се появяваше — още по-сигурна в пътя си. А. Мандаджиев, ОШ, 90. От тъмния подмол навремени се мяркаха лъскавите гърбове на едри пъргави риби. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 183. Някой вървеше сред ливадата, разхождаше се и навремени се спираше. Ст. Дичев, ЗС I, 459. Кому в детинство не е доходало на ум..., защо навремени месецът бива пълен, а навремени му са види само едното крайче. Хр. Ботев, Съч. 1950, 1.

Списък на думите по буква