НАВРЕМЕННО —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВРЀМЕННО
НАВРЀМЕННОнареч. Остар. Навреме, в срок. И ако аз тогава навременно не възразих на този познат мене господин, то бе затова, че господство му няма нравствено право да очаква каквито и да е отговори. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 308.