НАВРЕМЕННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВРЀМЕННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на навременен (в 1 знач.); актуалност. Каравелов заяви:.. По моето мнение:

който плаща, той и да избира. Неговите речи са пълни с щастливи сентенции от този род. Много от тях не са изгубили и досега своята навременност. С. Радев, ССБ I, 209. Ако и да не говореше с дарбите на оратор, той [А. Страшимиров] се харесваше на слушателите, харесваше се и допадаше с навременността на темите, с често цитуваните примери от живота и най-сетне с обаянието на писателското си име. Сб??СЕП, 55.// Своевременност. Да се засее навреме — това е само половин работа. Трябва още да се осигури и висококачествена сеитба. Заедно с навременността доброто качество на сеитбата е първата предпоставка за високи добиви. ОФ, 1955, бр. 3451, 1.