НАВРЕМЕНЯ̀ВАМ

НАВРЕМЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; навременя̀, -ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. Диал. 1. Обикн. с предл. за или подч. изр. със съюз да. Наближава да направя нещо, наближава ми времето за нещо; навремявам. Като ги гледаш с внимание, двайсет-трийсет души има навременили за умирачка, ама стиснали зъби синковците и никой не ще да пукне. Чудомир, Избр. пр, 91-92. Посрещна я вкъщи снаха ѝ Мария, почти навременила да ражда. В. Геновска, СГ, 220. // За време — наближавам, идвам. Така си мисли стрина Венковица. И уверена, че така ще и да стане, тя с нетърпение чака да удари уречения час, който вече е навременил. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 178.

2. Стесн. За бременна жена или бременно животно — наближава ми времето да родя; навремявам. Снахата навремени и роди. Още щом се върна от родилния дом, сложи детето в ръцете ми. Г. Краев, АСЗ, 42. — Ти си ми бабувала децата и си ме отървала от смърт,.. Сега -..: да ида, че да не дойде някой с кобилицата.. Имам няколко булки навременили, та на тръни седя. Ц. Гинчев, ГК, 135-136. Тинка все повече навременяваше. Отслабнала от бременността, измъчвана от тие душевни болки, тя се бе много смъкнала. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 266.

Списък на думите по буква