НАВРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВРЪ̀ЩАМ¹, -аш, несв. и св.; навъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. навъ̀рнат, св., прех. Разг. Връщам много неща или голямо количество от нещо. Недоволен, контрольорът навръща всичките щайги с домати на работниците за пререждане. △ Навръщахме всички буркани. навръщам се, навърна се страд.

НАВРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; навъ̀рна се св., непрех. Само мн. и3 л. ед. Разг. Връщаме се мнозина. През ваканцията в село се навърнаха всички ученици и студенти.

НАВРЪ̀ЩАМ², -аш, несв. и св.; навъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. навъ̀рнат, св., прех. Диал. Отправям, отвеждам, отбивам нещо (обикн. вода) в друга посока; завръщам. Наскоро .. бяха изсекли трънаците близо до извора и направили градинки. Щом навърнеха водата по техните вади, надолу не стигаше и капка да се напиеш, камо ли да остане за поливане. Кр. Григоров, ТГ, 21. Стоян дружина думаше: /../ Наглеждайте ми стадото, / навръщайте ми козите. Нар. пес., СбГЯ, 91. — Ако, стрино, си отбила водата, ама защо после пай не я навърна у нашата градина. СбНУ ХIIХ, 773. Секи на свойта воденица вода навръща. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 150. навръщам се, навърна се страд.