НАВРЯ̀КВАМ

НАВРЯ̀КВАМ, -аш, несв.; навря̀кам, ‑аш, св., прех. Разг. Неодобр. С врякане казвам нещо, обикн. множество обидни, оскърбителни думи; накрещявам, наврещявам, наврясквам. Жената навряка на мъжа си куп ругатни преди да го измъкне от кръчмата. навряквам се, наврякам се страд.

НАВРЯ̀КВАМ СЕ несв.; навря̀кам се св., непрех. Разг. Обикн. за жаба — врякам много, до насита. Жабите се бяха наврякали и накрякали в своите бари и вирове и бяха млъкнали, но тях ги замениха пъдпъдъците из нивите, ливадите. Ц. Гинчев, ГК, 250.

Списък на думите по буква