НАВСЕГДА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВСЕГДА̀ нареч. Остар. Книж., понякога поет. Винаги, завинаги. Теодосий стана бързо на крака, а подир него се изправи и Елена.. — Братко, братко — простена тя през сълзи. Драгшана и Момчил обичам. Бащин враг и губител полюбих навсегда! Ст. Загорчинов, ДП, 285. Последно изпитание! — прошепнах аз смутено / и в своя дом останах бездомен навсегда! Т. Траянов, П, 60. Орелът, щуката и ракът, / решили и се заловили мъжки, / кола да возят, за беда. / Кой дявол ги е тикнал, навсегда / тъй зле да се изложат — не се знай. Д. Подвързачов, Б, 38. Аз си направих колиба и навсегда ся поселих в тази поляна. В. Друмев, НФ, 28.