НАВСЪ̀ДЀ

НАВСЪ̀ДЀ нареч. Остар. и диал., понякога поет. Навсякъде, навред; всъде. — Сега при нас ли искаш да останеш? — При тебе, отче преподобни, при тебе — ..- Добре, Теодосие. Навсъде можеш да уталожиш жаждата си към Христа — и у нас тъй, както у другите. Ст. Загорчинов, ДП, 217. Търси сърцето / майчино, търси на мъж любим / прегръдките: търси навсъде... Няма / да намериш мир — в отровен дим / всегда и вред. П. К. Яворов, Съч. I, 104. Навсъде усмивка злорадна, / навсъде подгонен, оплют, / и в зимната нощ безотрадна / остана Исус без приют. Хр. Смирненски, Съч. II, 170. Излезна Стефко айдука, / излезна Стефко юнака, / метна си очи навсъде, / нагоре и после надолу. Нар. пес., СбВСтТ, 717.

Списък на думите по буква