НАВЪВИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЪВЍРАМ, -аш, несв.; навъвра̀, ‑ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. навъвря̀л, -а, -о, мн. навъврѐли, прич. мин. страд. навъвря̀н, -а, -о, мн. навъврѐни, св., прех. Разг. Въвирам някъде мнозина, много неща или голямо количество от нещо; напъхвам. навъвирам се, навъвра се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.