НАВЪ̀ЖДАМ

НАВЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; навъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отглеждам, развъждам голям брой, много (животни, насекоми или растения). Горе, в планината татко ми остави къща,.. Пък навъдих в планината животински свят — какво нямам — пилета, юрдечки, гъски. Л. Петков, ГЦ, 8. Вземи си свиня, ако ти харесва и коза, навъди кокошки, зайци, каквото щеш, само тури ред в тия хубави гори. Ем. Станев, ПЕГ, 6. Боньо с козарството си навъди цяло стадце, та стана сега на свой нога домакин. А. Страшимиров, ЕД, 122. Та си е [Пена] вода извела, / по вада вода довела, / във селцето Карагонцко, / цветице да си навъди, / гардинка да си разлади. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 89.

2. Разг. Раждам и отглеждам много, голям брой деца. Такъв беше редът — големият да се отдели, щом навъди челяд и щом къщата стане тясна за всички. Г. Караславов, ОХ II, 11. Как ядовито пронизва той [Хр. Ботев] тоя странник, който се връща у дома си, изрича едно "Бог да прости!" за баща си, убит от турците, па се оженва и навъжда рояк дечица! БР, 1931, кн. 4-5, 148. // За животно — давам поколение. — А кончето? — Кончето, другарю председател, вече внуци навъди! А. Гуляшки, СВ, 171.

3. Прен. Разг. Правя нещо да се появи, да се разпространи в голямо количество; създавам. Е, знаеше се за тоя Джин гиби, че шари нагоре-надолу;.. — но в края на крайщата всеки смяташе, че конакът му е във Влашко... А сега излиза, че тук няма ни град, ни село, в което тоя Левски да не е навъдил комити. Ст. Дичев, ЗС II, 676. И за друго не съм толкова против, ама за тия пусти кооперации, дето ги навъдиха, от тях на стари години ще ми изсъхне душата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 179. навъждам се, навъдя се страд. навъждам си, навъдя си

възвр. Най-главната обязаност на човека е да си спечели парици, да си навъди дечица и да ходи всяка неделя в черкова. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 478. Ханвей си навъди много неприятели. Й. Груев, ССП, (превод), 156.

НАВЪ̀ЖДАМ СЕ несв.; навъ̀дя се св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. За животни, насекоми и под. — въдим се, развъждаме се в голямо количество. За час-два той [Пинтата] напълни цяла торба с виолки, кротушки, мренчици и различен друг дребосък. Рибата беше се навъдила, личеше, че няма кой да я лови. Г. Караславов, ОХ II, 87. Водата в града се избистри и блатяса.. Навъдиха се безброй жаби, водни костенурки и змии. П. Здравков, НД, 28. Отгледал човека стада овце, навъдили му се гойни крави — тясна му станала мерата. П. Тодоров, И I, 56. // За деца — раждам се и се развивам в голямо количество. — А колко деца имаш, дядо Стояне? -..- То за децата не питайте. 17 внуци и 13 правнуци ми се навъдиха като пилци в кооперативен кокошарник. ВН, 1960, бр. 2671, 4. — Ти вместо да поливаш цветята, по-добре си оправи креватите и си премети антрето, че се навъдиха хлебарки. ВН, 1961, бр. 3122, 4. И са навъдили безброй мухи, комари и всякакви гадини, щото която са родила, се била жива. СбНУ ХХVII, 325. // За растения и плевели — появявам се и се разпространявам в голямо количество. Плевелът,.., е избуял и е задушил пшеницатаа.. "Но пък нагоре е добра! — рече си поуспокоен Диню. Само че там земята е по-слаба — на горния край да са се навъдили тия проклети семена, там и без това житото си е по-слабовато, ама на̀... Г. Караславов, Избр. съч. II, 137-138. Ако не плавиш нивата, къклицата са млого навъжда и задавя житото. Г, 1863, бр. 7, 56.

2. Прен. Разг. Неодобр. За обществено явление, човешка проява, съсловие и др. — появявам се и се разпространявам в голямо количество. У нас се навъдиха доста бази и институти, където много специалисти,.. си губят времето в повечето случаи в празни приказки и харчат напразно държавна пара̀. А. Михайлов, ДП, 135. Някога имаше ден на чистотата. А сега какво — навъдиха се санепидстанции, отдели "Чистота". ВН, 1958, бр. 2054, 4. — Какво, навъдили са се едни крадци... съсипали са черешите в градината ни. С. Кралевски, ВО, 95. — Обиколих аз целия пазар — навсякъде все едни и същи боклуци продават. Брей че мошеници са се навъдили! Св. Минков, РТК, 113.

Списък на думите по буква