НАВЪ̀Н

НАВЪ̀Н нареч. 1. В посока извън пределите на някакво затворено пространство, място; навънка, вън. Противоп. навътре. Елате да го видите, когато по улицата мине някоя каруца! — К-о-о-он! — крещи тогава малкият и хуква навън като бесен. Др. Асенов, СВ, 13. Сеньор Алварадо пребледнял и се опитал да бръкне в джеба си, но полицаите го изпреварили,.. и го извели навън. Св. Минков, ДА, 27. Нервите му [на Юрталана] бяха изпънати и слухът му беше насочен навън, сякаш още чакаше снаха си. Г. Караславов, С, 231.

2. Зад пределите, не в обсега на някакво затворено пространство, място; навънка. Противоп. вътре. Докато ядеше, навън се позвъни, някакъв мъжки глас се чу в антрето, но Пешо не обърна внимание. П. Вежинов, СО, 15. Ирина остана сама. А навън бе есен и върху черните стъкла на прозореца дъждовните капки барабанеха като пръсти на мъртъвци. Д. Димов, Т, 681. Отвреме навреме Обрад събираше възрастните мъже и жени, ако е зима и дъжд — в своята стая, ако е лете — навън, под един много стар дъб. Ст. Загорчинов, ДП, 72. // Извън дома, на обществено място. Аз направих векил Атанасакия,..: не трябва обаче навън да ся разправя това никому. АНГ, 456. // В чужбина. В Европейска Турция се върти доста голяма търговия. По-главни предмети за изнасяние навън са:.., свила, гюлово масло. Й. Груев, З, 57. Защото земята, или тая прекрасна градина, в която обитава нашият народ, производи всичко, щото трябва на един народ, дори и толкоз много, щото от него може и навън да ся износи за продан. Лет., 1871, 161.

3. В пространството, което е непосредствено пред или встрани от някакъв предмет, обект. Противоп. навътре. Той потегли с цяла шепа и завъртя нагоре левия си мустак, издаде навън лактите си. Ал. Константинов, БГ, 30. Наоколо, по всичката дължина на стаите се простираше издадена далеко навън и наведена стреха. К. Величков, ПССъч. II, 32. Лицето му [на Панту Кътърка] беше остро издадено навън с остър нос и брадичка. Д. Талев, И, 184. Тя [анакондата] има големи кълбести и изпъкнали навън очи, които ѝ позволяват да

вижда едновременно в много посоки. К, 1963, кн. 3, 31.

4. Прен. Извън рамките, обхвата на някаква организация, някакъв кръг, определена договореност, виждания и под. — Вижте, Моранди: в тая игра човек никога не може да остане навън, след като веднаж се е включил. Няма начин да бъдеш еднократно шпионин, а после да се отдръпнеш. Б. Райнов, НН, 303. Той печатал книги и ги продавал с цената на ръкописите. за да не изнесат работниците му новото изкуство навън, той ги закълнявал в евангелието. Т. Икономов, ЧПГ, 116. Министрите от либералната партия излязоха навън [от правителството] и бяха заместени от лица из средата на обособената и вече здраво закрепена народна партия. Т. Влайков, Съч. III, 72. — Вие,.., работехте във финансовото министерство, нали? — Да. Там съм временно главен писар,.. Отваряйте си само хубаво очите, да не си изгубите службицата, че навън е страшна криза... Св. Минков, РТК, 99-100. — Их, свята Богородичке, този човек съвсем от вярата си навън излязъл. Ил. Блъсков, СК, 35.

5. Прен. Остар. Наяве, на бял свят. А ней се не щеше да си показва немотията навън. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183. Всяко едно дело,.., открива и изважда навън чрез някои страстни белези образи на нашите скришни смъщения. Д. Попов, СбРС (превод), 55.

6. Прен. Остар. В съчет. с предл. от и отвл. същ. — повече от това, което се означава със съществителното; пряко, свръх. Той [учителят], сиромахът,.., топи си здравието, скъсява си живота, работи от силите си навън, а пак плод никакъв. Р.. Каролев, РЗМ, V-VI. Зиме напр. пали собата повече отколкото трябува,..; а пак лете ся затваря в стаята си от приликата навън. Й. Груев, ММ (превод), 116. Той [народът] възнегодува тогава от мярката навън и без да ся бавят, тръгват повече от две хиляди душ българи кам Високата Порта с прошението си. Д. Душанов, ИПЧ, 271.

7. Като междум. Понякога грубо. За изразяване на подкана или заповед за излизане, напускане на някакво място; вън. След половин час дядо Михал влезе при кокошките,... — Хайде, навън! — подкани ги той. П. Бобев, ГЕ, 17. Останал Заю Баю с малките мечета. — Мечета! — викнал Заю. — Скоро навън! Да ви науча да прескачате! Ран Босилек, ВП, 16. Левски кипи, става и залепя плесница на това досадително лице, като му изрева: — Навън! Подлец! Ив.Вазов, Съч.VI, 72. Души я някакъв гигант стоманен / до черната каменна стена... / Навън, ти призрак мрачен и неканен! / Навън!... О, въздух, въздух! Светлина! Хр. Смирненски, Съч. I, 49.

8. Като предл. Остар. За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; извън. Така се рукнаха сега навън градът / тълпи мъже, жени,.., / не знаещи какво, но все че нещо става / предсещайки в уплах... П. П. Славейков, КП III, 209-210.

Гоня (карам) навън. Диал. Обикн. при заболяване — предизвиквам, пораждам необходимост да се извърши естествена физиологична потребност, нужда. А най-паче вместо очистителна (слабителна) вода я употребляват млоги,.., т.е. кара навън и очистя человека. Г. С. Раковски, БС I, 150-151. Добрите сливи, варени и посипани с шекер, са най-добри за ядене след обяд и най-вече подир вечеря, че карат млого лесно навън. Ив. Богоров, СЛ, 14. Излизам / изляза от кожата си навън. Рядко. Книж. Изпадам в силно вълнение, преставам да се владея. Най-подир учителят излезва от кожата си навън от радост, че та научил на "собирание". Р. Каролев, РЗМ, V. Показвам / покажа (подавам / подам) главата (носа) си навън. Разг. Излизам навън от къщи. Като покажеш главата си навън, ще видиш познатото ти балканско небе, натежало с облаци. Кр. Белев, З, 94-95. Времето е толкова лошо, щото человек не може да си покаже главата навън. П. Бобеков, БВК (побълг.), 48.

> Навън из сложен предл. Остар. Навън от, вън от. Пленничките им [на ахейците], които бяха с Патрокла довели, писват от жалба сърдечна, припват навън из вратите / там при Ахила юначен, като си всички със длани / бият от мъка гърдите, а нозе им се подгъват. А. Разцветников, Избр. пр III, (превод), 29. — О, не поглеждай ти навън из гроба, — / и не търси изчезнали зари! — / Презри всесилната световна злоба / и горд, и твърд умри! К. Христов, ПВ, 59. Навън от сложен предл. За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; извън, вън от. Ние изхвърляме бореца навън от организацията само когато и двата му крака са гангренясали от грешки. А. Гуляшки, Л, 423. За нази пострадаха онез двама, / казах си аз. Кога ги извлекат / навън от черната и вряла яма, / от злоба няма ли да закипят / и с криле да се спуснат, побесняли, / след нас, на нази да си отмъстят? К. Величков, Ад (превод), 191.

Списък на думите по буква