НАВЪРВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЪ̀РВЯМ, -аш, несв.; навъ̀рвя̀, навъ̀рвѝш, мин. св. навъ̀рвѝх, св., прех. 1. Прокарвам връв или връзки през дупки на цървули, обувки и под. Противоп. развървявам. — Тате, сега вече ще се запиша в младежкото дружество.. — Не може — кротко отвърна бащата и започна да навървя цървула си. Н. Каралиева, Н, 132. А мама продължаваше да навървя цървулките, обзета от новата си тревога. К. Калчев, ПИЖ, 110. Отзад, откъм врататa на кухнята се появява висок възрастен мъж,.. Той носи кожухче без ръкави, нозете му са стегнати във високи до коленете обуща, навървени догоре. К. Константинов, СЧЗ, 100-101. // Прокарвам през дупки на обувки и под. (връзка, връв). Навърви си връзките на маратонките, ще се спънеш.
2. Прокарвам връв, нишка, въже и под. през някакъв предмет, за да го закача, прикача някъде и под.; нанизвам. Когато улових дванайсетата [мряна] и отивам да навървя и нея, гледам: всички мрени,.., са се натрупали и притиснали една о друга. Д. Калфов, КР, 92. Понякога си мислеше, как ще навърви.. — когато намери имането — цяла връв жълтици. А. Каралийчев, ЛС, 41. Отмалялото му рамо климаше на една страна, двете брадви, навървени през ушите с мръсна връзка, застрашително се удариха. Н. Нинов, ЕШО, 79. ● Обр. Небето бе осеяно с едри, бистри звезди. На циганчето се стори, че звездите оживяват,... и тръгват по небето. Най-напред всяка на различна посока, а после една след друга, навървени на златни гердани. В. Ченков, ПС, 67-68. // Разш. Нанизвам, окачам някакъв предмет или предмети на нещо твърдо и дълго; промушвам. Пред златарниците беше чисто и преметено, а от прозорците им грееха навървени в пръчки гривни, обици, пръстени. Й. Вълчев, СКН, 79. Дянков остави коня си на стражаря и тъй, както си беше с гетри и шпори, с навървен на ръката камшик, тръгна към училището. Й. Йовков, ПГ, 93. ● Обр. Повтором намръщений хъшлак / извърна пушката и, скръцнал зъби, пак / сливоса втория низамин, но мърцина — / че вече беше го отзад навървил Дрина / през кръста с щика си.... П. П. Славейков, КП III, 246.
3. Прен. Подреждам един до друг няколко предмета; нанизвам. Отмахва тя позлатената кукичка на кутийката, отхвръква ѝ капачето, те блесват... два големи ,.., елмази, светли като звезди, бистри като роса, с по шест мънички капки наоколо и с по три навървени отдолу... А. Страшимиров, А, 59.
4. Разг. Прекарвам през ухото на игла (конец, нишка); вдявам. Седи Тодораки на сундурмата и си кърпи потурите. Понеже е навървил много дълъг конец, то след всеки бод ръката му широко си размахва и отива чак към гърба. Д. Немиров, Б, 12. навървям се, навървя се страд.
НАВЪ̀РВЯМ СЕ несв.; навъ̀рвя̀ се св., непрех. Разг. 1. За множество хора, животни, предмети — подреждам се, движа се един подир друг, като образувам опашка, върволица, колона. Тичам към третата гладачница. Там се е навървила опашка от около триста души. Я. Антов, ЕМ, 6. По кея вече бяха се навървили двадесетина полицаи в черни униформи. Н. Антонов, ВОМ, 138. През една ранна есенна утрин, огласена от гръмоленето на празни кораби и нестихваща песен на чучулиги, ние.. поехме към лозята, където се бяха навървили корабите. А. Каралийчев, ПД, 150. След мотоциклетистите се навърви дълга неспирна колона от автомобили. М. Яворски, ХП, 160. ● Обр. Щастлив със чаша бира в мрака / не мислиш ти, че път те чака: / .. / А до дома шотландски мили / безкрайни са се навървили. Худ. С I, 382.
2. Разг. За отделен човек — отправям се за някъде, обикн. подир друг. — Къде си се на‑
вървил, да не мислиш да ме заминеш? — Рекъл съм да се оправя на работа, бай Цеко, от днеска пак подземам татовия занаят. Т. Харманджиев, КВ, 319. Дядо Габю се навърви след Бияза. След тромавите му стъпки.. се източваше тесен откос. М. Яворски, ХП, 124. Тука те [Желе и Никола] спрени заничат да познаят какво ще бъде; обаче като не можеха да ся уверват отдалече, навървиха ся къде онова място и, що да видят едно злочесто момиче стои свързано на върбата прибледнело и черно като въглен. Ил. Блъсков, ИС, 77.