НАВЪРГАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЪРГА̀ЛЯМ, -яш, мин. св. -ях, св. и (рядко) несв., прех. Разг. Въргалям докрай, обикн. определено количество от нещо или мнозина, много неща . След като направиш кюфтетата на топки, навъргаляй ги добре в брашното. △ Сбиха се и момчето навъргаля няколко от съучениците си в снега. навъргалям се страд.

НАВЪ̀РГАЛЯМ СЕ св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. За множество предмети — разполагаме се, лягаме, търкаляме се на земята. А тук е гатер-банцигът. Не работи, но скоро ще забръмчи и Ивам Марков не ще се оплаква, че няма работа — я погледни какви трупи са се навъргаляли навън. ОФ, 1950, бр. 2279, 2.