НАВЪРЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЪ̀РЗВАМ1, -аш, несв.; навъ̀ржа, ‑еш, мин. св. навъ̀рзах, св., прех. 1. Вързвам, привързвам множество неща, предмети с цел да ги съединя,прикача, прикрепя един към друг или към нещо друго. Времето беше още топло и сухо, та [селяците] някои ходеха боси, а опинците си бяха нъвързали по торбите и по ремъците, за да не ги хабят. Д. Талев, С II, 117. Дърво като всяко дърво, а цъфти като цвете. като че са навързали по него червени панделки. Й. Йовков, ЖС, 114. Широк дълъг мост, закрепен на навързани една до друга ладии, скачва малките острови един с други. Т. Икономов, ЧПГ, 73. // Връзвам някъде или заедно много хора, обикн. по насилствен начин. Първан разказа накъсо, с шеговит тон, как ги бяха пленили. Около сеното нямало никакъв часови и четиримата войници юнашки хъркали под навеса. Да ги обезоръжат и да ги навържат било детински лесна работа. П. Вежинов, ВП, 71. Балчев взе списъка и без да слуша оправданията им, извика вахмистъра и му заповяда да отделят десет души от арестуваните в училището и да ги навържат един за друг. Ем. Станев, ИК III и IV, 503. // Връзвам заедно или за нещо много животни, за да ги водя, нося и пр. или за да стоят на едно място, за да не се разпръснат. Момчетата му бързо изловиха затворените овце и кози, навързаха ги и напълниха кошовете на товарните коне. О. Василев, ЗЗ, 52. Ковачите, навързали обоселите коне за дънерите на няколко черници, стържеха нарасналите им копита. Д. Калфов, ПЮН, 18.
2. Прен. Жарг. Връзвам (в 11 знач.) много хора; измамвам. Иван каза, че ще заведе целия клас на кино и ни навърза да го чакаме пред киното. навързвам се, навържа се страд. — Народът не е вързан и никой няма да го връзва, но такива вагабонти като тебе трябва да се навържат и да се изпратят в тюрмето! — каза кметът. Г. Караславов, ОХ I, 304. навързвам си, навържа си възвр. от навързвам в 1 знач. Навързала си е панделки.
НАВЪ̀РЗВАМ СЕ несв.; навъ̀ржа се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина се връзваме някъде или един за друг. При трудни преходи и лошо време алпинистите се навързват с осигурително въже.
НАВЪ̀РЗВАМ3, -аш, несв.; навъ̀ржа, ‑еш, мин. св. навъ̀рзах, св., прех. Остар. Книж. Налагам нещо на някого; навозвам2. — Значи, прегръщаш военната кариера? — О, не, да беше траяла войната — друго; кариера велика... но тоя проклет мир, който насила ни навръзват... Ив. Вазов, Съч. ХI, 181. навръзвам се, навържа се страд.
— От рус. навязывать.