НАВЪРТЯ̀ВАМ

НАВЪРТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; навъртя̀, ‑ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. навъртя̀л, -а, -о, мн. навъртѐли, прич. мин. страд. навъртя̀н, -а, -о, мн. навъртѐни, св, прех. Рядко. Навъртам; навъртвам. Обикновено навъртявам по пет километра на ден с колелото си. навъртявам се, навъртя се страд.

НАВЪРТЯ̀ВАМ СЕ1 несв. (рядко); навъртя̀ се св., непрех. Навъртам се; навъртвам се. Синовете ни често се навъртяват покрай нас.

НАВЪРТЯ̀ВАМ

НАВЪРТЯ̀ВАМ СЕ2, -аш се, несв.; навъртя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. навъртя̀л се, -а се, -о се, мн. навъртѐли се, св., непрех. Въртя се много, до насита. Детето се навъртя на виенското колело и се прибра доволно вкъщи. △ След като се навъртя в леглото и не можа да заспи, човекът стана и излезе на балкона да подиша чист въздух.

Списък на думите по буква