НАВЪРТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЪРТЯ̀ВАНЕ¹ ср. Рядко. Отгл. същ. от навъртявам и от навъртявам се1; навъртане, навъртване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАВЪРТЯ̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от навъртявам се2.