НАВЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; навъ̀рша, ‑иш, мин. св. навъ̀рших, св., прех. В съчет. със същ. за период, обикн. уточнено от числ. — приключвам периода, означен от съществителното, достигам определена възраст; ставам, изпълвам. През днешния ден той [Драгия] навършваше шестдесет години. А. Гуляшки, ДМС, 15. Годеницата му беше пораснала и вече приличаше на мома -.. Младенов се ужасяваше, че тя скоро ще навърши определената от закона възраст и родителите ѝ ще настояват веднага да сключат брак. Х. Русев, ПЗ, 152. Сега обаче крал Леополд се счита глава на държавата, докато неговият син навърши пълнолетие и стане крал. РД, 1950, бр. 216, 4. // Преживявам, просъществувам периода означен от съществителното при определени условия. — Господин майор, има и такива наши другари, трета година вече навършват, откакто са в запас, тежи им. В. Нешков, Н, 112.

НАВЪ̀РШВАМ СЕ несв.; навъ̀рша се св., непрех. За отрязък от време — изтичам, изминавам, ставам, изпълвам се. Дядо Тома се надяваше, че Манол може и да си дойде — навършваше се една година откак бяха го изпратили в концентрационен лагер. Г. Караславов, Избр. съч. V, 177. Като се навърши една година, откакто бе взел петдесетте лири от Георги Бабулев, той взе тия пари и отиде при младия търговец. Д. Талев, ПК, 801. Утре се навършват три месеца от смъртта му.