НАВЪСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЪ̀СВАНЕ ср. Отгл. същ. от навъсвам и от навъсвам се; свъсване, намръщване, смръщване. Събирането на данъка, навъсването на турците, шушукането им, честото ходене на джамия;.. — бяха градусите на народния барометър за вървежа на политиката, който предсказваше общата буря. Ц. Гинчев, ГК, 350. По лицата на слушателите се четеха чувствата, които будеше в душите им тоя прочет. Нямаше нужда да бъде човек физиономист, за да познае по бръчките на челата,.., по навъсването на веждите,.., че тия чувства бяха гняв, негодувание, отвращение. Ив. Вазов, Съч. IХ, 158. Простото навъсване, едва забележимата усмивка, лекото свиване на раменете понякога говорят за отношението на човека към някакъв факт по-добре, отколкото дългата реч. Псих. Х кл, 68.